България е сред страните в Европа с най-рязко нарастване на случаите на екстремно време
През последните десетилетия има повишаване на екстремуми, свързани с извънредно топло време, като продължителността на горещи талази и броя на нощите с температура над 20°С. Това съобщи Николай Петков пред climateka.bg. Той е приключил магистратура компетентност „ Метеорология “ във Физическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “. Магистърската му теза е на тематика „ Климатични показатели – разбор на климата над Югоизточна Европа в близкото минало и сегашното “. Работи в екологично съдружие „ За Земята “ като специалист и координатор.
Едно метеорологично събитие е рисково, в случай че то е относително рядко за обещано място или интервал от годината. Вследствие на климатичните промени, в международен мащаб честотата и силата на доста от тези феномени сензитивно е повишена. Данните за България също демонстрират сходни заключения – през последните няколко десетилетия и изключително след 2000 година, има повишаване на екстремуми, свързани с извънредно топло време, като да вземем за пример продължителността на горещи талази и броя нощи с температура над 20°С, до момента в който продължителността на студените екстремуми понижава. В същото време в по-голямата част от страната има увеличена периодичност на случаите на интензивни превалявания. Средната температура на повърхността на Земята се е повишила с 1,1°С по отношение на края на 19 век. Лятото на 2023 година в Северното полукълбо бе най-топлото в историята на метеорологичните наблюдения, до момента в който това на 2022 година бе най-топлото в Стария континент, а предходната годината беше най-топлата за доста страни от Западна и Централна Европа. Затоплянето в Европа е 2 пъти по-бързо от междинното за света, съгласно Световната метеорологична организация (СМО). Страната ни не е изключение от тази наклонност на стопляне. Как се трансформира климатът в България? През последните десетилетия средногодишната температура в страната се е повишила с повече от 1°С, като 2019 година и 2020 година са двете най-топли години в България от 1930 година насам, надлежно на първо и на второ място, със средногодишни температури от 12,5°С и 12,4°С (Фиг. 1), по данни на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).
Затоплянето в България се следи през всички сезони, като най-силно е изразено през лятото, и е по-съществено в Северна България, в сравнение с в Южна. Според данни от проучване на доктор Петър Ножаров, стоплянето е най-силно през месец август, заради което за все по-голяма част от страната август е и най-топлият месец от годината, а не юли. Макар не чак толкоз обилни, се следят промени и при преваляванията. Най-ясната наклонност е, че след засушаването в страната от края на ХХ век, количеството на преваляванията през последните 20 години се е повишило. Промяна при рисковите феномени Средните стойности на температурата и на преваляванията обаче не ни дават цялостна визия за протичащото се, защото е допустимо избрани промени в климата да не се откриват при осредняване. Това важи изключително за редки и рискови метеорологични феномени. А точно, по-голяма част от неподходящите въздействия от климатичните промени върху хората и природата са породени от деянията на рисковите метеорологични феномени. Това са релативно редки събития и процеси, само че с нетипична активност и/или дълготрайност. Те най-точно се дефинират посредством статистически способи (Фиг. 2).
Затова се употребяват така наречен климатични показатели, които характеризират разпределението на стойностите на климатичните екстремуми или други климатични индикатори на обещано място или регион. Примери за климатичен показател са: дълготрайност на гореща вълна, брой дни в годината с дъжд над 20 мм, най-ниска минимална температура в месеца и доста други. Какво демонстрират температурните екстремуми? Сред най-явните проявления на стоплянето в страната ни е повишаването на интервалите с горещо време през топлото полугодие. През последните 50 години има значително повишаване на броя дни с оптималната температура над 32°C, по данни на Национален институт по метеорология и хидрология (Фиг. 3).
На идната фигура е визуализирана смяна в цената на показателя за дълготрайност на топлинна вълна (warm spell duration index – WSDI), част от набора от показатели на Експертната група по разкриване на климатични промени и показатели (ETCCDI), за региона на Балканския полуостров. Вижда се навсякъде нарастване на продължителността на топлинните талази – приблизително с над 150% за по-голямата част от региона. Тази смяна е изключително основна през последните 2 десетилетия. Редно е да се обърне внимание, че този показател се отнася за интервали на извънредно топло време през цялата година, а освен за летния сезон.
Едно метеорологично събитие е рисково, в случай че то е относително рядко за обещано място или интервал от годината. Вследствие на климатичните промени, в международен мащаб честотата и силата на доста от тези феномени сензитивно е повишена. Данните за България също демонстрират сходни заключения – през последните няколко десетилетия и изключително след 2000 година, има повишаване на екстремуми, свързани с извънредно топло време, като да вземем за пример продължителността на горещи талази и броя нощи с температура над 20°С, до момента в който продължителността на студените екстремуми понижава. В същото време в по-голямата част от страната има увеличена периодичност на случаите на интензивни превалявания. Средната температура на повърхността на Земята се е повишила с 1,1°С по отношение на края на 19 век. Лятото на 2023 година в Северното полукълбо бе най-топлото в историята на метеорологичните наблюдения, до момента в който това на 2022 година бе най-топлото в Стария континент, а предходната годината беше най-топлата за доста страни от Западна и Централна Европа. Затоплянето в Европа е 2 пъти по-бързо от междинното за света, съгласно Световната метеорологична организация (СМО). Страната ни не е изключение от тази наклонност на стопляне. Как се трансформира климатът в България? През последните десетилетия средногодишната температура в страната се е повишила с повече от 1°С, като 2019 година и 2020 година са двете най-топли години в България от 1930 година насам, надлежно на първо и на второ място, със средногодишни температури от 12,5°С и 12,4°С (Фиг. 1), по данни на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).
Затоплянето в България се следи през всички сезони, като най-силно е изразено през лятото, и е по-съществено в Северна България, в сравнение с в Южна. Според данни от проучване на доктор Петър Ножаров, стоплянето е най-силно през месец август, заради което за все по-голяма част от страната август е и най-топлият месец от годината, а не юли. Макар не чак толкоз обилни, се следят промени и при преваляванията. Най-ясната наклонност е, че след засушаването в страната от края на ХХ век, количеството на преваляванията през последните 20 години се е повишило. Промяна при рисковите феномени Средните стойности на температурата и на преваляванията обаче не ни дават цялостна визия за протичащото се, защото е допустимо избрани промени в климата да не се откриват при осредняване. Това важи изключително за редки и рискови метеорологични феномени. А точно, по-голяма част от неподходящите въздействия от климатичните промени върху хората и природата са породени от деянията на рисковите метеорологични феномени. Това са релативно редки събития и процеси, само че с нетипична активност и/или дълготрайност. Те най-точно се дефинират посредством статистически способи (Фиг. 2).
Затова се употребяват така наречен климатични показатели, които характеризират разпределението на стойностите на климатичните екстремуми или други климатични индикатори на обещано място или регион. Примери за климатичен показател са: дълготрайност на гореща вълна, брой дни в годината с дъжд над 20 мм, най-ниска минимална температура в месеца и доста други. Какво демонстрират температурните екстремуми? Сред най-явните проявления на стоплянето в страната ни е повишаването на интервалите с горещо време през топлото полугодие. През последните 50 години има значително повишаване на броя дни с оптималната температура над 32°C, по данни на Национален институт по метеорология и хидрология (Фиг. 3).
На идната фигура е визуализирана смяна в цената на показателя за дълготрайност на топлинна вълна (warm spell duration index – WSDI), част от набора от показатели на Експертната група по разкриване на климатични промени и показатели (ETCCDI), за региона на Балканския полуостров. Вижда се навсякъде нарастване на продължителността на топлинните талази – приблизително с над 150% за по-голямата част от региона. Тази смяна е изключително основна през последните 2 десетилетия. Редно е да се обърне внимание, че този показател се отнася за интервали на извънредно топло време през цялата година, а освен за летния сезон.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ